| Statistics |
Вскичко онлайн 1 Гости 1 потребители 0 |
|
 | |  |
| Любовта е химия… и малко приятелство
Любовта обикновено се смята за неподлежаща на определения. Някои по примера на Фройд я свеждат до екзалтация на либидото, други предпочитат Фром и я наричат изкуство, трети я смятат откровено за природна мистерия. Ами ако и трите предположения се окажат верни?
Антроположката Хелън Фишър от Университета “Рутгърс” в Ню Джърси има своя трифазна теория, базирана върху изображения на мозъчната активност, записани чрез функционален магнетичен резонанс. Според нея първата фаза на любовта е сексуалният импулс – независима сила, която отключва повика за търсене на партньор във всеки възможен смисъл. След това идва ред на избирателното сексуално привличане. И най-накрая стигаме до нежността – дълготрайната емоционална връзка, която поддържа двойките заедно дори отвъд повика на страстта.
Става дума за три различни, но взаимно свързани мозъчни процеса, които имат дълбок общ корен в еволюцията – балансът между трите контролира възпроизвеждането на биологичните видове. При бозайниците сексуалният импулс или първата фаза на любовта се регулира от хормоните тестостерон и естроген. По-специално за приматите определяща роля има мъжкият полов хормон, а още по-специално за хомо сапиенс тестостеронът е от изключителна важност.
Мъжете с повече тестостерон в кръвта обикновено правят повече секс. Нещо подобно се случва с жените по време на овулация, тъй като в този период от цикъла им нивото на тестостерона при тях е по-голямо. Намаляването му с възрастта се свързва със спада на всички видове либидо, включително и на еротичните фантазии.
Тестостеронът изглежда е свързан не толкова с конкретните предпочитания за партньор, а по-скоро с общите. Психолози от Фейс Рисърч Лаборатори към Университета в Абърдийн, Великобритания доказаха, че високите нива на тестостерона се свързват с общите представи за женственост като големи очи, пълни устни и пр. Други проучвания показват, че и при жените вижданията за привлекателен мъж зависят от нивото на половите хормони.
В различни експерименти са запечатани изображения на мозъчната активност на доброволци докато гледат снимки с еротично съдържание. Въпреки че не са еднозначни, един от най-повтарящите се резултати е активирането на предната част на мозъчната кора пропорционално на сексуалното възбуждане. В друг опит се наблюдава внезапно повишаване на активността в същата част на мозъка на доброволеца в момента, в който любимият му отбор вкара гол. Това съвпадение може да има различни обяснения. А може и да е просто едно съвпадение.
Втората фаза на любовта е т.нар. романтична любов или класическото влюбване. Това е универсална човешка особеност и нейното научно определение е „избирателно сексуално привличане”. Специалистите по животинско поведение (т.нар. етолози) смятат, че любовта при хората е резултат от еволюцията на типичния за животинския свят процес на ухажване. Тази хипотеза изглежда се потвърждава от факта, че при почти всички бозайници ухажването се характеризира със забележително впрягане на жизнена енергия, вманиячено преследване и защита на обекта на желание и силно изявена войнственост към възможните конкуренти.
Но има една съществена разлика между ухажването при човека и животните. Според Фишър при по-голямата част от видовете ритуалът по избор на партньор продължава средно няколко минути или часа, рядко се стига до дни, още по-рядко до цяла седмица. Докато при хората фазата на романтичната любов може да продължи между 12 и 18 месеца. Година и половина, за да изберем партньор, идва малко множко за едно ухажване.
Според антроположки данни, събрани от 147 различни общества, романичната любов започва от момента, в който човек започне да вижда другия като някой специален и уникален. Това субективно убеждение по-късно се деформира в преувеличаване на добродетелите и пропускане на недостатъците на другия. Противоположностите стимулират страстта между партньорите, докато разделите се изживяват особено драматично. Всички тези особености са знак за присъствието на голямо количество допамин по веригата, която регистрира удоволствието в мозъка. Именно тези верижни реакции определят в голяма степен нашето поведение. Бяз тях нямаше да изпитваме дори глад. Те са отговорни и за активирането на процеса на ухажване или избор на партньор при повечето бозайници.
Според една от хипотезите на Дарвин женската избира своя партньор според „вроденото си чувство за красота”. Изглежда обаче, че в случая с човешкия род нещата малко са се поусложнили. Екипът на Стив Бъс от Държавния калифорнийски университет във Фулъртън успя да докаже, че един мъж изглежда по-привлекателен за една жена, когато е заобиколен от други жени или мъже. Когато обаче жената е заобиколена от други мъже, тя губи точки пред представителите на противоположния пол. Изводите от това проучване не са много категорични, но изглежда става дума за нещо, което не се вписва в модела за романтичност. Изборът на партньор трябва да има още една съставка. Попитани какво най-много ценят в своя партньор хетеросексуални студенти изброяват същите качества, които приписват на самите себе си.
Макар и да трае относително дълго романтичната любов при хората обикновено продължава най-много година и половина. А човешкото потомство на тази възраст е твърде крехко и несамостоятелно. Има нужда от друг механизъм, който да продължи във времето емоционалната връзка, за да гарантира отглеждането на децата. И този механизъм съществува. Подсказват ни го полските къртици.
Полската къртица (Microtus ochrogaster) има безупречно семейно досие. Партньорите са верни един на друг, докато смъртта ги раздели. И дори 80% от тях веднъж овдовели повече не „сключват брак”. „Съпрузите” си сътрудничат в отглеждането на младото поколение и даже съжителстват мирно с родителите си. Пълна противоположност са планинските им братовчеди (Microtus montanus) – недоверчиви, затворени в индивидуалните си хралупи, невярни на своите половинки. И още нещо: мъжките въобще не се грижат за малките, а женските ги изоставят само две седмици след раждането.
Лари Янг от Университета в Имори обаче открил, че славата на полските къртици е заслужена само наполовина. Много от тях наистина са верни и привързани към партньора си, но има и такива, които изневеряват също като планинските си роднини. И причината за тази разлика между отделните къртици от един и същи вид е в един ген, който се развива доста бързо. Става дума за гена, отговорен за образуването на рецепторите на вазопресина.
Вазопресинът е хормон, оказващ влияние върху поведението, но за има ефект трябва да се свърже със специален рецептор, разположен в невроните. Къртиците, които притежават по-активен ген от този вид, образуват множество рецептори на вазопресина в мозъка и затова са верни и привързани към партньора си. А тези, които имат по-малко активна версия от въпросния ген, образуват по-малко рецептори и затова са по-склонни към изневяра. При полските къртици изглежда преобладава по-активния ген, оттук и славата им на безупречни половинки.
Изследването на къртиците подсказва на учените да започнат да анализират присъствието на този ген у хората и да сравнят неговата активност с психологическите профили. С времето изследванията обхващат и друг подобен ген – този, от който зависи образуването на рецепторите на окситоцина. Именно тези два ключови хормона – вазопресин и окситоцин – оказват влияние върху механизма на удоволствието (или на възнаграждението) в мозъка.
Едно от последните проучвания по темата е дело на Хасе Валум и неговите колеги от Института Каролинска в Стокхолм. Те анализирали активността на гена avpr1a (отговорен за образуването на рецепторите на вазопресина) в 552 двойки близнаци и техните половинки. След това ги подложили на различни тестове за оценка на качеството на брачната им връзка или привързаността им към партньора. 32% от мъжете с нестабилна активност на изследвания ген са останали ергени и по всички показатели имат по-малки нива на емоционална привързаност.
Когато една полска къртица получи своята доза окситоцин в мозъка трайно се привързва към най-близко намиращия се в този момент мъжкар. Подобен експеримент е правен и с хора, но използвайки пари. Екип от швейцарски икономисти и психолози доказаха, че след вдишване на аерозол, съдържащ окситоцин, хората стават по-доверчиви към ближния и са по-склонни да дадат пари назаем. Тези данни дават основания да се вярва, че в скоро време ще бъде открита формулата на така жадувания от древни времена елексир на любовта, който ще предизвика революция в терапиите за разрешаване на конфликти между партньорите. Към днешна дата е факт, че и двата гореспоменати хормона еволюират много бързо, произвеждайки вариации с по-голяма или по-малка активност. Не случайно в Интернет вече се предлагат препарати на базата на окситоцин, като Enhanced Liquid Trust, „създаден, за да подобри любовните срещи и връзки във вашия живот”.
Но любовта към ближния прилича много на любовта към самия себе си. Преди няколко години Лиса Дебрюн от Университета “Макмастър” в Онтарио събрала екип от доброволци, които да участват по Интернет в игра от типа „дилемата на затворника”. Всеки един от тях трябвало да види образа на отсрещния играч на компютърния екран и след това да реши дали да подели с него парите си или да му спретне блъф. Истинският блъф всъщност бил организиран от самата Дебрюн, тъй като „другите” играчи реално не съществували. Предполагаемият друг играч не бил нищо друго, освен една компютърна програма, която генерира дигитални образи. Резултатите от изследването показали, че доброволците най-откровено решили да споделят парите си само тогава, когато лицето на другия играч всъщност отразявало собствените им физиономии!
Така че ако съществува още една четвърта фаза на любовта, то без съмнение ще трябва да я търсим в огледалото
| |
 | |  |
|
| Calendar |
| « April 2024 » | | Su | Mo | Tu | We | Th | Fr | Sa | | | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | | 28 | 29 | 30 |
|
|
